Описание на проекта и научната програма

Състояние на научните изследвания в България в съответното тематично направление

На злокачествените хематологични заболявания в България се падат 1410 нови случаи годишно, докато болестността се изчислява на 168,4 пациенти/100000 души население. Поради неблагоприятната прогноза на заболяването в повечето случаи и поради значителните разходи за лечение тези нозологични единици представляват значително бреме за зравната ни система (Danon S. 2007). От друга страна, впечатляващите нови открития в разбирането на биологията на тези заболявания предоставя широки възможности за бързо превеждане на откритията от фундаменталните изследвания в клинично значими приложения.

Изследователската дейност в областта на хематологията в България има своето забележително откритие с идентифициането на първата хромозомна транслокация, свързана с лимфома на Burkitt (Manolov and Manolova 1972, Manolova, et al 1979, Mitelman, et al 1979). По-късно, следвайки съответния технологичен напредък изследователи и екипи от организациите, участващи в така предложения проект извършват широки проучвания върху ултраструктурните и морфологичните характеристики на малигнените клетки (Dobreva and Meshkov 1977, Dobreva and Meshkov 1979, Krahnert, et al 1986, Michailov, et al 1990, Seeber, et al 1979), цитогенетичните характеристики на различни нозологични единици (Balatzenko, et al 2003, Mitev, et al 1996a, Mitev, et al 1998a, Mitev, et al 1996b, Mitev, et al 1998b, Nacheva, et al 1982), експресията на специфични повърхностни маркери върху популациите малигнени клетки (Guenova 2000, Michova 2003, Nikolova, et al 1998, Taskov, et al 1995) и широки молекулярни проучвания върху експресията на клинично и биологично значими гени (Balatzenko and Guenova 2000), съобщения за клиничния опит в лечението на някои хематологични неоплазии (Avramova, et al 2006, Goranova-Marinova, et al 2007, Konstantinov, et al 1998a, Nenova, et al 2005, Yaneva, et al 2006), няколко епидемиологични проучвания (Parkin, et al 1992, Shivarov, et al 2005). В последните години няколко проучвания от нашата група имаха за цел да установят предиктивните възможности на експресията на няколко гена за лекарствена резистентност, значението на ключови белтъци, свързани с апоптозата, в патогенезата на левкемиите (Guenova, et al 2008), както и да установят подходи за контрол на минимална резидуална болест (Balatzenko, et al 2002). Освен това има голям брой публикации с ниво D доказателствена стойност под формата на клинични съобщения както за интересни случаи с малигенени заболявания на кръвта с рядко срещан клетъчен произход или биологично и клинично поведение (Balatzenko, et al 2003, Balatzenko, et al 2008, Balatzenko, et al 2004, Boneva, et al 1996, Grudeva-Popova, et al 2007, Guenova, et al 1997, Mihailov, et al 2007, Shivarov, et al 2006, Shivarov 2008, Staneva, et al 2004). Най-новите фундаментални изследвания в областта на хематологията включват проучвания върху цитотоксичото действие на различни средства върху левкемичните клетки (Alaikov, et al 2007, Bakalova, et al 2008, Berger, et al 2003, Georgieva, et al 2002, Konstantinov, et al 1998b, Konstantinov, et al 1999, Konstantinov, et al 2002, Konstantinov, et al 1998c, Kostova, et al 2005, Kostova, et al 2001, Manolov, et al 2000, Momekov, et al 2006a, Momekov, et al 2006b, Nikolova, et al 2004, Vasilev, et al 2005, Yosifov, et al 2007) и върху сигналните пътища, участващи в онкогенезата (Hristov, et al 2005, Hristov, et al 2007, Iankov, et al 2002). Не на последно място са и проучванията на МУ варна върху ролята на микросредата и ангиогенезата при хроничните миелопролиферативни заболявания и някои друти хематологични неоплазии (Zhelyazkova, et al 2008).

Един създаден център за транслиращи изследвания в хематологията ще засили дейностите по изграждане на мрежа между водещите центрове по клинична хематология, разположени в някои от най-големите градове в България.

Непредубеденият анализ на изследователската дейност в България в областта на онкохематологията показва, че усилията винаги са били насочени към достигане на високите стандарти в европейските страни и са достигали дори водещи позиции в страната в областта на онкологията и онкохематологията по отношение на бързия трансфер на изследователски данни и високо-технологични подходи в клиничната практика с цел хармонизиране на диагностиката и стандартизиране на интегрирани клинични, морфологични, имунологични и молекулярни проучвания. Очевидно тези дейности са концентрирани в няколко институции: Национален център по хематология и трансфузиология (понастоящем Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания) - София; Медицински университет - София; Военно-медицинска академия - София; Медицински университет - Пловдив; Медицински университет - Варна, и Медицински университет - Плевен.

Трябва да се отбележи, че повечето проучвания страдат от липса на интегриран мултидисциплинарен подход. Изключение се оказват проучванията, провеждани в Националния център по хематология и трансфузиология (понастоящем Нционална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ)) - София, където те се основават на интегрирането на генетични, молекулярни и имунологични изследвания при определени клинични условия. Предимството на НСБАЛХЗ вероятно се дължи на дългосрочното функциониране на няколко лаборатории - Лабораторията по цитопатология, хистопатология, имунология и имунохимия и Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология и на интензивното взаимодействие с клиниката. През годините е изграден и добре познат в цялата страна мултидисциплинарен екип, който има възможност да демонстрира своя потенциал при провеждане на ретроспективни и проспективни проучвания в онкохематологията както самостоятелно, така и в добра колаборация с други изследователски и клинични групи [Вж. Допълнителен материал - списък на проектите]. Така в НСБАЛХЗ се създадоха работеща интегрирана лабораторна и клинична инфраструктура, както и благоприятна среда, които са доказали своите предимства в продължение на много години на национално ниво. С това екипът не само е привличал сътрудници, но също и пациенти от цялата страна, представляващи целия спектър от хематологични неоплазии, включително и от най-редките подгрупи. Това също преедставява основна предпоставка за стабилни програми за транслиращи изследвания. Това ни дава основания да смятаме, че утвърждаването на институцията в базова организация на проекта за Център за върхови постижения за транслиращи изследвания в хематологията “Center of Excellence for Translational Research in Hematology” (CETRH), чието създаване ще се основава главно на съществуващите вече лаборатории, описани по-горе, представлява логична и оправдана стъпка в нейното развитие. В допълнение, стремежът на този CETRH е не само към развитие на една институция, а по-скоро към подобряване на колаборацията между водещите хематологични звена в страната около един център, който стимулира осъществяването на локални и национални изследователски дейности в основната насока, дефинирана като „от лабораторията до леглото на болния”.