Описание на проекта и научната програма

Актуалност на научната проблематика
в България и Европа

Крайната цел на транслиращите медицински изследвания е да се изгради мост над "пропастта" между фундаменталните изследвания и клиничната практика.

Транслиращите изследвания в медицината (Translational reseach) са клон на медицинските изследвания, който се опитва да свърже по-директно фундаменталните изследвания с грижата за болния. Традиционно, фундаменталните изследвания са отграничени от ежедневната клинична практика в медицината. Във времето се разработваха нови диагностични и прогностични методи и нови терапевтични подходи независимо от клиниката и скоро след това бяха изоставяни. Затова за транслиращата медицина основен е процесът на "превеждането" на фундаменталните изследвания в практически ползи за реални пациенти. Фокусът е върху функционалната връзка между лабораторната работа и практиката при леглото на болния. Това често се дефинира като процес "от лабораторията до леглото на болния". Някои професионалисти разлеждат транслиращата медицина в много по-широк контекст като дял от медицината, който се отнася до направлявания от нуждите на пациентите изследователски процес и като развитие на клинична практика, която все повече е направлявана от научните изследвания.

На общоевропейско равнище признанието за голямата необходимост от по-бърза и по-ефективна транслация (превод) на изследователските открития в развитие на иновативни стратегии за превенция, диагностика и лечение на онкологичните заболявания, които са от особено значение за страните-членки на Европейския съюз, и които имат голяма медицинска и икономическа тежест, се съсредоточава в няколко международни мултидисциплинарни инициативи:

• The European Advanced Translational Research Infrastructure (EATRIS) - www.eatris.eu,
• The European Clinical Research Infrastructures Network (ECRIN) - www.ecrin.org и
• The Biobanking and Biomolecular Resources Research Infrastructure (BBMRI) - www.biobanks.eu.

Основната цел на тези дейности е да са скъси времето от фундаменталните открития до непосредствените клинични ползи.

Функционани връзки между различните инициативи, спонсорирани от ЕС,
в областта на транслиращите биомедицински науки.

В областта на хематологията необходимостта от транслиращ подход е особено силно изразена поради значителната биологична и клинична хетерогенност на съответните нозологични единици. Първият успешен пример за този подход на международно ниво беше създаването на унфицирана класификация на хематологичните неоплазии, която транслира придобитите настоящи знания за морфологичните, имунологични, цитогенетични и молекулярни особености в клинично значими категории (Jaffe 2001). Още по-важно е, че стана ясно, че клиничните характеристики се определят от определени субклетъчни аномалии, които могат лесно да се идентифицират и потенциално да се превърнат в мишени за нови терапевтични подходи.

Въз основа на признанието, че транслиращите изследвания се превръщат в една нова обособена област на компетентност в хематологията, която изисква много широк набор от умения, Европейската хематологична асоциация (EHA) по време на последния си конгрес в Копенхагаен през месец юни 2008 г. обяви нова инициатива, която ще започне през 2010 г. в сътрудничество с Американската хематологична асоциация (ASH) - the Translational Research Training Institute (TRTI). Инициативата е насочена към обучение на ново поколение изследователи, които ще могат да посрещнат новите реалности. Обучението в така наречената транслационна наука е съществена част от дейностите на ЕНА, една от които е разработването на Общоевропейска програма по хематология, наречена CV-Passport (ECAH project - Establishment and accreditation of a system of speciality training and continuing education in Hematology across EU countries; funded by the EC: Leonardo Da Vinci - 2002-4545 / 001-001 LE2-22ACTH) последвана от нов проект подаден към програмата Leonardo da Vinci Lifelong Learning Programme и наречен “Европейска мрежа за хармонизация на обучението по хематология (“European Network for Harmonisation of Training in Hematology”), който вече премина първия етап на одобрение през юни 2008 и в който проект настоящият координатор Маргарита Генова е активен участник (Допълнителен материал - проекти на колектива).

В допълнение, едно от най-новите предложенията за нова COST акция BM0801 е насочено към хематологичните неоплазии “Translating genomic and epigenetic studies of MDS AML” и беше обявено на 171-та CSO среща, 18-19 юни, 2008 г. Към момента на подготовка на настоящия проект тече процес на присъединяване на български изследователи кам проекта, а Маргарита Генова е предложена за национален координатор.

От друга страна, със значителния напредък в технологиите и с нарастващия брой възможни тестове при малигнените хематологични заболявания през последното десетилетие стана нито технически осъществимо, нито финансово обосновано тези сложни и скъпи анализи да се осъществяват във всички рутинни локални лаборатории. От друга страна изключително важно е да се поддържа изследователска лабораторна дейност, която да осъществява процеса на транслация. Това би могло да се осъществи чрез извършване на традиционните тестове по места (като напр. Морфология, базисна фенотипизация), а трудните, нови и скъп тестове да се извършват в централизирани структури. Целта на този подход е да се осигурят върхови постиженията на науката за възможно най-широк кръг изследователски групи като от една страна се гарантира равен достъп, а от друга - непрекъснато подобряване качеството на изследванията.

Предимства на централизираните онко-хематологични лаборатории:

• Лабораторна и диагностична стандартизация
• Унифицирани определения за отделните заболявания
• Унифицирани подходи за мониториране на заболяванията
• Гъвкавост и барза реакция към научните и технически постижения и бързото им въвеждане като нови лабораторни тестове
• База данни за заболяванията
• Ретриспективен анализ на случаите
• Епидемиологични проучвания
• Биобанка на клинични проби
• Участие в научни мрежи
• Тесни връзки с многедтвени клинични центрове, включително за национални клинични проучвания
• Експертен център за обучение и преподаване
• Подкрепа за върховите постижения в клиниката

Понастоящем някои страни в Европа подкрепят и препоръчват централизацията на лабораторната онко-хематология, като например в националните препоръки във Великобритания (NICE Guidelines). Този подход подкрепя достигането на върхови постижения както при грижите за пациентите, така и в процесите на преподаване, обучение и наука и доказва своята ефективност. Централизираната лабораторна дейност осигурява оная критична маса от медицинка и научна експертиза за все повече изследователи, която би била иначе невъзможна. От друга страна е особено важно наличието на колаборация, която да подкрепя изграждането и участието в национални и Европейски мрежи. В това отношение централизираните лабораторни структури се оказват по-добри и в състояние да отговорят на новите изисквания, било то клинични или научни (e.g. при въвеждането на нови изследвания), политически или икономически. Освен това, следва да се отбележи, че в Европа са в ход няколко инициативи, които целят да интегрират усилията на основните изследователски и диагностични групи в национални (например в Германия, където в резултат на директива, издадена от Германското федерално министерство на образованието и науката са изградени Мрежи на компетентност за Острите и хронични левкемии и лимфоми - www.lymphome.de, www.kompetenznetz-leukaemie.de) или в Европейски платформи за диагностика на левкемиите (www.leukemia-net.org) и Европейски мрежи за върхови постижения (European Networks of Excellence).

Въз основа на всичко това е примамливо да направим заключението, че точно сега е моментът за създаване на Център за върхови постижения за транслиращи изследвания в хематологията в България, което да доведе до хармонизиране на биомедицинската изследователска практика в България с европейските стандарти. Това би осигурило инфраструктурни и човешки ресурси в нашата страна и така ще направи своя принос към международните мултидисциплинарни усилия за разбиране и интегриране на съвременните геномни технологии с цел те да се транслират при клинични условия.